Цветок летучая мышь

Цветок дьявола или летучая мышь

Такка Шантрье – один из самых необычных и оригинальных цветков. На родине его еще называют «летучей мышью». Сходство с этим животным цветок имеет благодаря двум крупным лепесткам, которые устремлены вверх подобно крыльям. Так же как и летучая мышь, черная лилия окружена ореолом загадочности и мистики. По этой же причине Такку иногда называют еще «цветком дьявола».

Черная лилия этого вида отдаленно похожа на орхидею, но ничего общего с этим растением не имеет. Она относится к семейству Такковых. Это многолетние растения, с клубневидными корневищами и крупными листьями овальной формы. Необычные соцветия расположены на длинных цветоносах (около 40 см, иногда выше).

Цветет и плодоносит черная лилия практически круглый год. Цветки Такки блестящие, темно-коричневые, почти черные. Посреди крупных кроющих листов расположено зонтиковидное соцветие, из которого ниспадают длинные нитевидные усики-тычинки. Это придает цветку схожесть с мордочкой животного.

Именно необычный внешний вид и привлекает к растению коллекционеров редкостных растений. Черная лилия пленяет внимание, даже находясь в компании самых экзотических цветов. Если вы любите удивлять – Такка Шантрье именно то, что вам нужно.

1.Семь секретов успеха:

1. Температура выращивания: в течение всего года температура от 18 до 21° С.

2. Освещение: хорошо освещенное местоположение с большим количеством отраженного солнечного света. Солнечные ванны такка может принимать только утром или вечером. Время от времени горшок с цветком поворачивают разными сторонами к источнику света.

3. Полив и влажность воздуха: обильные и регулярные поливы весной и летом с легким просушивание верхнего слоя грунта. Осенью и в зимние месяцы частоту поливов немного сокращают. Влажность воздуха обязательно следует повысить.

4. Обрезка: санитарная — проводится для поддержания привлекательного внешнего вида и предотвращения распространения грибковых заболеваний, заключается в своевременном удалении старых пожелтевших листьев и увядающих цветков острым стерильным инструментом.

5. Грунт: питательный и рыхлый субстрат на основе органики с отличным дренажом и уровнем рН, близким к нейтральному.

6. Подкормка: весной и летом подкормки 2 раза в месяц, осенью и зимой внесение удобрений прекращают и возобновляют только весной, с появлением первых молодых листочков.

7. Размножение: такка размножается делением при весенней пересадке или посевом семян весной.

Ботаническое название: Tacca.

Цветок такка — семейство. Такковые.

Происхождение. Западная Африка, Юго — Восточная Азия.

Описание. Такка или летучая мышь — крупное вечнозеленое многолетнее растение. Листья очень крупные – длиной до 60 см., глянцевые, зеленые, овальные, с многочисленными выраженными прожилками, на длинных черешках. Цветение такки представляет собой крайне необычное зрелище. Цветки достигают диаметра 3 см., а длинные, многочисленные, усики спускаются с цветка на 60 см. Оттенки цветков включают белые, темно-бордовый, практически черный, фиолетовый, бежевый, зеленый.

Впервые зацветают растения в возрасте 2 — 3 лет, когда сформированы 2 — 3 настоящих листа. Каждое растение может сформировать от 6 до 12 цветоносов в теплые месяцы.

Высота. Растет медленно, в зависимости от вида может достигать в высоту 1 м.

3.Разновидности:

3.1.Такка Шантрье — Tacca chantrieri

Травянистое многолетнее растение с очень эффектными, почти черными цветками. Данная разновидность наиболее часто встречается в цветоводстве. Листья глянцевые, зеленые, цельнокрайние, на длинных, изогнутых прикорневых черешках. Длина листовых пластин достигает 40 — 60 см., на их поверхности располагаются слегка углубленные листовые прожилки. Цветоносы высокие, безлистные, достигают 65 см. Соцветия очень темные, бордовые — почти черные, прицветники достигают в длину 15 см. Цветки мелкие, собраны в соцветия — зонтики и с течением времени превращаются в яркие красные плоды, напоминающие болгарский перец. Соцветия имеют длинные и тонкие усы, достигающие 60 см. в длину.

Наверх, в меню

3.2.Такка цельнолистная — Tacca integrifolia

Травянистый многолетник с прикорневыми, зелеными, глянцевыми листьями. Листовые пластинки цельнокрайние, достигают в длину 60 см., располагаются на длинных прикорневых черешках. В период цветения растения формируют вертикальные цветоносы высотой до 120 см., на вершинах которых находятся соцветия — зонтики с широкими розовато — белыми прицветниками и фиолетовыми цветками. Длинные, нитевидные усы, свисающие с соцветий, могут достигать 1 м.

Наверх, в меню

Возможно, Вас также заинтересуют:

Виды такки с фото и названиями

Род насчитывает около 10 видов. Культурно выращивают некоторые из них.

Такка перистонадрезанная или леонтолепестковидная (Tacca leontopetaloides), она же Такка пиннатифида (Tacca pinnatifida)

Такка перистонадрезанная или леонтолепестковидная (Tacca leontopetaloides), она же Такка пиннатифида (Tacca pinnatifida) фото

Природной средой обитания являются тропики Австралии, Азии, Африки. Перисторассеченные листья составляют в ширину 40-60 см, в длину вырастают от 70 см до 3 м. Цветки зеленого окраса скрываются под двумя покрывалами, достигающими ширины 20 см, окрас покрывал светло-зеленый. Тонкие, шнуровидные прицветники достигают длины 60 см. Плодом является ягода.

Такка Шантрье Tacca chantrieri или Черная летучая мышь

Такка Шантрье Tacca chantrieri сорт Black Beauty фото

Родом из тропиков юго-восточной Азии. Достигает высоты 90-120 см. Темно-бордовые цветы обрамлены прицветниками практически черного окраса. Они похожи на распахнутые крылья летучей мыши, отчего такку шантрье еще называют черной летучей мышью. Имеет длинные нитеобразные прицветники. В Малайзии это растение называют цветком дьявола, о его происхождении ходят легенды. Листья цельные, крупные.

Такка цельнолистная Tacca integrifolia или белоснежная Tacca nivea

Такка цельнолистная Tacca integrifolia или белоснежная Tacca nivea фото

Родом из Индии, имеет народное название белая летучая мышь. Листовые пластины глянцевые, их ширина составляет 35 см, длина – 70 см, окрашены в зеленый цвет. Цветочки пурпурного, фиолетового, черного окраса скрываются под двумя крупными покрывалами, которые окрашены в белый цвет со штрихами пурпурного оттенка. Прицветники длиной около 60 см красиво свисают. Плод в виде ягоды.

Как ухаживать за таккой в домашних условиях фото цветов

Описание цветка

Как видно на фото цветка такки, ползучие корневища растения имеют клубневидную форму. От них растут мясистые и довольно длинные черешки, на которых располагаются крупные листья.

Листовые пластины имеют глянцевую поверхность. Могут быть как цельными, так и рассечёнными. Окрас – зелёный. Высота цветка таки варьируется от 40 см до 1 м. Отдельные сорта могут достигать трёх метров.

Необычности растению придают эффектные цветки оригинальной расцветки и строения. Над листьями поднимаются стрелки, заканчивающиеся зонтиковидными соцветиями, в каждом из которых от 6 до 10 цветков. После цветения образуются плоды – обычно это ягоды длиной 5 мм. Лишь у таки подорожниковой семена имеют вид коробочек.

Цветение

Такка привлекает цветоводов необычным строением. В мире очень мало цветов черного цвета и Такка один из них. Однако необходимо уточнить, что настоящий черный цвет у цветков встречается крайне редко. Это же можно сказать и о Черной лилии. Ее цветки окрашены в темно-коричневый, глубоко пурпурный или темный фиолетово-зеленый цвет. В некоторых регионах Азии можно встретить разновидности пестро окрашенных цветков, на которых выделяются желто-зеленые, пурпурные или зелено-коричневые метки.

Строение соцветий экзота также поражает. Из листовой блестящей зеленой массы выстреливают цветочные стрелки, на самом верху которых образуются зонтики, со свисающими вниз шнурками-придатками.

Интересно, что это травянистое растение не имеет ярко выраженной «системы», чтобы привлекать к себе опылителей. В природе на слабый, практически не ощущаемый запах гниющего мяса, слетаются навозные мухи или другие падальные насекомые. Кроме этого «опылителей» привлекают нитевидные придатки, наполненные сладостным соком. А крупные прицветники отлично подходят для ночевки.

Капризная красавица

Лилия Такка, как привередливая красавица, достаточно требовательна к условиям содержания. Как и положено тропическому растению, она очень любит тепло и влагу. С весны до осени растение хорошо себя чувствует при температуре от 22 °С до 28 °С (хотя есть наблюдения, что температура свыше 24 °С способствует развитию грибковых заболеваний у растения). В холодное время года Такка неплохо переносит и более низкие температуры, но не ниже 18 °С.

Черная лилия очень любит влагу, поэтому ее листья желательно опрыскивать два раза в день. Если такой возможности нет, можно поставить рядом поддон с мокрым керамзитом или емкости с водой. Следите, чтобы почва в вазоне всегда была слегка влажной, но не чрезмерно мокрой, во избежание грибкового поражения корней. О переливе могут свидетельствовать темные, но при этом мягкие, кончики листьев. Если листики темнеют и обламываются – растению наоборот не хватает влаги.

Поливать черную лилию нужно чистой отстоянной водой комнатной температуры.

Наш совет:

Можно устраивать для Такки «банные дни» – занести растение в ванную, наполненную паром, и оставить там на несколько часов. Например, после того, как вы приняли ванну. Для цветка такие водные процедуры сродни реанимации.

Такки любит свежий воздух, но крайне плохо переносит сквозняки. Поэтому держать ее нужно в хорошо проветриваемом помещении, подальше от прямых потоков воздуха.

Цветку нравится много света, но рассеянного. Прямые солнечные лучи растение переносит плохо. Поэтому держать Такку лучше на окне, смотрящем на запад. Желательно слегка притенить ее другими вазонами.

Защитить капризную красавицу от солнца можно с помощью специальной пленки, тюли, тонкой ткани или иным доступным способом.

Но и это не все капризы прекрасной южанки. Нужно уделить особое внимание корням растения. Если условия будут неблагоприятны, они могут загнить. Важно чтобы горшок соответствовал размеру корневой системы растения. Ни в маленьком, ни в слишком большом черная лилия не сможет расти нормально. Почва должна быть рыхлой, со слабокислой реакцией.

Наш совет:

Для Такки хорошо подходит смесь торфа с небольшим количеством песка и перлита или субстрат для орхидей. В суглинке или черноземе растение погибает. Также необходим хороший дренаж.

Полезные свойства такки

Клубни растения в тропических странах используются для приготовления кондитерских изделий, так как они содержат в себе много крахмала. Но эти клубни нужно уметь правильно обрабатывать: в них также находится особое ядовитое вещество – токкалин.

Такка Шантрье. Фото

Ягоды такки употребляют в пищу, из стеблей плетут рыболовные сети. Полезные свойства такки в лечебных целях используют только лекари с большим опытом, так как растение может принести вред при неправильном использовании.

Это интересно: Космея шоколадная — описание, посадка и уход

Польза такки

Вид Тacca Pinnatifida разводят в промышленных масштабах для получения крахмала из клубней.

Местное население употребляет в пищу молодые листья, соцветия, мякоть плодов. Корневище перемалывают в муку для выпечки сластей, хлеба. Из стеблей делают рыболовные снасти, шляпы.

В европейских странах такка – экзотическое растение, выращиваемое в оранжереях, зимних садах. Для содержания в комнатных условиях необходимо приложить усилия.

Особенности ухода в зимний период

Растение такка имеет особенности цикла развития. Выращивание в квартире подразумевает выполнение определенных условий для постепенного перехода растения в состояние покоя на зимний период.

Именно для этого следует уже с осени постепенно сокращать полив и уменьшать дозу вносимых удобрений. Среднесуточные показатели температуры также должны быть понижены до +20 ℃. Опрыскиваниями пренебрегать не стоит, но проводить их следует реже – 2 раза в неделю.

Выращивание цветка летучая мышь в домашних условиях

Из-за отсутствия морозоустойчивости растениев нашем климате выращивается только в домашних условиях или в оранжереях. Несмотря на то, что удивительный многолетник редкий и многим неизвестный гость в комнатном садоводстве, уход за ним не так сложен и под силу не только опытным садоводам.

Освещение и температура

Идеальные условия — это яркий рассеянный свет и полное отсутствие сквозняков. Больше всего для выращивания Такки подходит западная и восточная экспозиция.

Теплолюбивый экзот комфортно себя чувствует при 25-28 °С в летний период и температуре около 20 °С в зимний. И хотя растение боится сквозняков, ему необходимо обеспечить хорошую циркуляцию воздуха.

Полив

Помимо освещения, большое значение имеет также правильная влажность почвы и воздуха. Субстрат в горшке должен быть хорошо водопроницаемым и влажным, но не мокрым, чтобы предотвратить загнивание корней. Лучше горшок поставить на подставку с мелким влажным керамзитом.

Полив должен быть обильным, но не частым летом и умеренным зимой, а вот влажность воздуха очень высокая и постоянная. Для этого растение периодически обрызгивайте теплой водой, и раз в несколько дней устраивайте «банный день», наполнив ванную комнату паром.

Необходимость в увлажнении субстрата можно проверить с помощью пальца, углубив его в грунт на 2-3 см. При достаточной влажности почва останется на пальце. Вода для полива должна быть дождевая или хорошо отстоянная. Хлорка и другие химические соединения могут принести непоправимый вред вашему питомцу.

Размножение

Цветок «летучая мышь» размножается вегетативно или с помощью семян, однако, наберитесь терпения – прорастание может занять от 2 до 3 месяцев, но известны случаи, когда семена прорастали только через полгода.

Перед посевом посевной материал рекомендуется на 24 часа замочить в теплой воде, причем каждые несколько часов воду меняем на свежую. Для этих целей можно использовать термос.

Высевают в цветочный легкий грунт с добавлением песка или перлита. Семена помещаем на глубину 3-4 мм. Ожидая появления всходов, следите за постоянной влажностью субстрата и температурой воздуха и почвы от 25 — 28 °C.

Можно на поверхности разложить кусочки мха, который после опрыскивания будет поддерживать постоянную влажность воздуха, не забывая при этом регулярно поливать субстрат. Цветение наступает у молодых растений только на 2-3 год жизни.

Размножение делением корневища – это наиболее легкий способ. Цветение наступает уже на следующий год. Пред началом процедуры обязательно срезают верхнюю часть Такки. Части корневищ на срезах обрабатывают порошком из древесного угля и просушивают в течение 2-3 дней.

Корневища помещают в горшки и накрывают пленкой или отрезанной пластиковой бутылкой для поддержания тепличной температуры. Как только из спящих почек проклюнутся ростки и появятся несколько листочков, накрытие убирают.

Каждые 2-3 года, когда корни полностью заполняют горшок, цветок «летучая мышь» пересаживают. Процедуру проводят весной, после цветения в чуть более широкий, но неглубокий горшок, так как корневая система разрастается в стороны, а не вглубь. Можно подрезать корневища и использовать для пересадки старую емкость.

Почвенную смесь готовьте из компонентов, которые обеспечивают хорошую водо- и воздухопроницаемость. Идеальным будет следующий состав: 60% торфа, 30% перлита и 10% древесной коры или вермикулита. Во время пересадки удаляйте старые отмершие корневища, можно обрезать лишние листья.

Как ухаживать за таккой в домашних условиях

Освещение

Растению необходимо яркое рассеянное освещение. Лучшим местом будут окна восточной или западной направленности. Расположив на южном окне, обеспечьте притенение (достаточно тюли или марли). У северного окна пострадает от нехватки освещения: темпы роста будут замедленными, цветение скорее всего не наступит.

Температура воздуха и проветривание

Такка теплолюбива. В теплое время года рекомендуют поддерживать температуру воздуха в диапазоне 26-29 °C. Но цветоводы отмечают, что такка лучше себя чувствует при температуре воздуха 20-23 °C, а при температуре выше 24 °C может пострадать от поражения грибковыми инфекциями.

С наступлением осени понижайте температуру воздуха до 20 °C, но не опускайте отметку термометра ниже 18 °C.

Проветривайте помещение, но оберегайте от сквозняков.

Полив и влажность воздуха

С весны до осени поливайте обильно. Между поливами верхний слой грунта должен просыхать. Осенью и зимой необходим умеренный полив, почва должна просыхать на 1/3. Поливайте сбалансированно, не допуская как переувлажнения, так и пересушивания земляного кома.

К влажности воздуха растение требовательно. Регулярно опрыскивайте такку, горшок с растением периодически помещайте на поддон с влажным мхом, керамзитом, галькой. Иногда устраивайте «купание» паром: на некоторое время оставьте в ванной комнате, наполненной паром.

Подкормки

В период активного роста (весна-середина осени) каждые 2 недели вносите минеральными удобрениями. Допускается внесение подкормки для орхидей.

Пересадка

Клубень такки перистонадрезанной фото

Пересадку проводите по мере необходимости: когда корни полностью заполнят горшок. Это случается примерно раз в 2-3 года. Лучше всего пересаживать весной. Объем емкости немного увеличивайте по сравнению с предыдущей. Необходим рыхлый, воздухопроницаемый субстрат. Подойдут следящие почвосмеси:

  1. По одной части листовой земли и торфа с добавление 0,5 части песка и небольшого количества дерновой земли.
  2. Смесь на основе торфа с добавлением листовой земли и небольшого количества перлита.

Размножение такки делением куста

Как разделить куст такки фото

Размножают цветок дьявола делением корневища и семенным способом.

Во время пересадки разделите куст на несколько полноценных частей (с точками роста и несколькими листьями). Повреждения обработайте фунгицидом. Посадите деток в отдельные горшочки в соответствии с размером полученных саженцев.

Болезни и вредители

К болезням и вредителям растение устойчиво, проблемы возникают только при нарушении условий выращивания.

Корневая гниль – болезнь, возникающая при избыточном поливе. Проведите экстренную пересадку. Пораженные части удалите, срезы обработайте фунгицидом. Замените почву, емкость продезинфицируйте.

Сухость воздуха приводит к поражению паутинным клещом. Проведите обработку инсектицидом.

Возможные трудности

Такка очень требовательна к условиям содержания. Для нее важно четко соблюдать режим полива, не допускать пересушки и переувлажнения земляного кома, поддерживать высокую влажность воздуха, соблюдать зимой температуру около 20°C, поливать в этот период с просушкой земляного кома на 1/3 горшка. Нарушения условий ухода приводят к болезни растения.

Приобретенные в магазине такки, зачастую посажены в рыжий торф, такой субстрат в комнатных условиях имеет ряд недостатков, на поверхности он быстро высыхает, а внутри он еще достаточно влажный, поэтому при поливе, не ориентируйтесь на сухость верхнего слоя почвы, проверяйте влажность внутри кома, и если внутри ее сыро не поливайте.

Особенности пересадки

Пересаживать цветок нужно по мере необходимости – в случае полного заполнения горшка корнями. Обычно такку в домашних условиях пересаживают раз в 3 года. Делать это лучше весной. Объём ёмкости раз от раза желательно понемногу увеличивать.

Предпочтительно выбирать почвенные смеси с высокой воздухопроницаемостью. Идеальный состав грунта: земля, торф, песок в соотношении 1: 1: 0,5.

Размножение делением корневища

Куст нужно разделить на несколько равноправных кустиков, следя, чтобы на каждом из них присутствовали точки роста и листочки.

Используйте фунгицид для обработки повреждённых участков. «Деток» разместите в отдельные ёмкости соответствующего размера.

Размножение семенами

Последовательность размножения такки семенным способом следующая:

  • насыпать семена в тёплую воду и оставить замокать на сутки;
  • вдавите по одному семечку в кассетные стаканчики, заполненные лёгким, рыхлым грунтом, и присыпьте сверху небольшим количеством земли;
  • обильно полейте (лучше использовать пульверизатор);
  • замульчируйте мхом и накройте плёнкой;
  • необходимо поддерживать влажность и температуру на протяжении всего периода прорастания семян.

Первые всходы появятся в течение 1-9 месяцев.

Пересадка

Часто менять горшок для экзотической черной лилии нет необходимости. К пересадке прибегают только в двух случаях:

  • планируется получить новый экземпляр растения путем деления корня;
  • размер емкости не соответствует разросшейся корневой системе.

В обоих случаях посадка проводится одинаково. Обязательным условием является наличие дренажного слоя и использование специального воздухопроницаемого грунта. Также следует поддерживать влажность почвы на протяжении периода укоренения. Недопустимы колебания температуры и снижение уровня влажности.

Если посадка была проведена правильно и в период укоренения поддерживались оптимальные условия для саженцев, вскоре пересаженные начнут расти. В некоторых случаях растения могут зацвести уже в первый год.

Причиной заболеваний или нападения вредителей зачастую является неправильный уход. Именно на это стоит обратить внимание при первых признаках ухудшения состояния цветка.

Неправильный уход губителен для растения

Паутинный клещ, который представляет опасность для такки, может поселиться на листьях растения только при недостаточном увлажнении листьев и низком уровне влажности. Чтобы справиться с этим паразитом листья дважды в день опрыскивают и регулярно протирают.

Еще одна угроза – корневая гниль. Причиной развития заболевания является переувлажненность грунта или застой воды в поддоне. Именно по этой причине лучше использовать при посадке специальный субстрат, а также регулярно выливать из поддона излишки воды.

Экзотическая красавица – изюминка интерьера

Такка Шантрье – экзотический цветок, который можно выращивать в квартире. Создать идеальные условия для тропического растения можно только в оранжерее, но, приложив немного усилий и терпения, вырастить его получится и в квартире.

Размножение

Размножают при помощи деления корневища. Перед этим обрезают всю надземная часть. Корень аккуратно делят на две или три части. Для этого используют острый нож. Срезы обрабатывают древесным углем.

Отделенные части «подсушивают» около суток. Затем высаживают в маленькие горшки с подготовленной почвой. Молодые побеги появляются из почек, которые находятся на корневище. Если создать Цветку дьявола хорошие условия и правильно за ним ухаживать, растение вырастет здоровым и крепким.

Используем семена для выращивания

Летучую мышь выращивают из свежих семечек, которые достигают 5 мм. когда созревают. Семечки окрашены в темно-коричневые или светло-коричневые цвета. Их нужно аккуратно извлечь из коробочки. Затем промыть раствором марганца и слегка подсушить. Заранее подготавливают специальную земляную смесь. Заглубляют семена не более чем на один сантиметр.

В одном плоде может быть от пяти до пятидесяти семян. Всходы хорошо выдерживают пересадку. Они нуждаются в обильном поливе и подкормке.

Выращивание и уход

Если у вас достаточно энтузиазма, можете попробовать вырастить черную лилию у себя дома. Достать растение, к сожалению, не так просто даже в специализированных магазинах. Но можно приобрести семена Такки. Важно, чтобы они были свежими, тогда выше всхожесть. Зрелые семена черной лилии имеют коричневатый оттенок и размер около 5 мм.

– Вырастить Такку из семян не сложно, главное желание и немалый запас терпения, – рассказывает Наталия Шаповал, флорист сети салонов «Cvetaeva Cafе», – Семена, по возможности, надо промыть марганцовкой – это своего рода вакцина от ряда болезней, с которыми можно столкнуться. Для посадки лучше всего использовать рыхлую смесь из листовой земли в равных пропорциях смешанную с песком. Нужно притрусить (именно притрусить, а не закатать) семена слоем примерно в сантиметр. Прорастать они будут долго, но уверенно, особенно если им обеспечить достаточно влаги и тепла – около 30 °С.

Чтобы семена быстрее «пробудились», их можно замочить на 24 часа в теплой воде (около 50 °С). Для поддержания температуры проще всего использовать термос.

После посева емкость накрывают пленкой для сохранения влаги и ставят в теплое помещение. Хорошо, если есть возможность обеспечить семенам подогрев снизу. Например, поставить их на теплую батарею.

Любопытно, что семена Такки могут взойти через 3-4 месяца после посева. Иногда этого события приходится ждать полгода и более. Поэтому, если в ближайшие несколько месяцев с вашими посевами ничего не происходит, не огорчайтесь. У вас в запасе еще достаточно времени, чтобы увидеть как появляются на свет самые долгожданные росточки.

Когда всходы окрепнут, и будут иметь по два листика, их надо пикировать в отдельные горшочки и поместить в теплое влажное помещение (22-28 °С). Также Такку раз в две недели желательно подкармливать комплексным удобрением для цветущих растений. Подойдут и удобрения для орхидей.

Пересаживать черную лилию нужно не чаще, чем раз в 2-3 года, когда корни заполнят весь горшок. Для растения подбирают более широкую емкость, так как его корни растут в стороны. Делают это весной после цветения.

Важно знать, что черная лилия, выращенная из семян, порадует цветами только через 3-4 года.Если вы не готовы ждать так долго, можете поискать в магазинах для экзотических цветов готовое растение. Его размножают делением корня. После этого Такка цветет на следующий год.

При покупке вазона обратите внимание на листья. Если они поникли или имеют отверстия, скорее всего Такка поражена корневой гнилью и покупать такое растение не следует.

Оксана ШАПОВАЛ

Така

по материали от gradinata.bg
В природата цъфтящи с черни цветове растения се срещат изключително рядко. Едно от тези екзотични цветя е таката (Tacca). Тя обитава тропическите райони на Стария свят, където местното население я отглежда, за да приготвя от нея вкусни ястия, шапки, лекарства и не на последно място – наркотични вещества за магическите си ритуали.
В нашите домове таката е истинска екзотика, която се отглежда не само заради красотата, но и заради твърде необикновения й облик. Известна е с имената «черна лилия” и «цвете-прилеп”. Нито с лилиите, нито с прилепите, естествено, таката няма нищо общо. Тя е член на малобройното семейство Такови (Taccaceae), многогодишни тревисти растения с пълзящи коренища и ефектни листа на дълги дръжки, без стъбло. Измежду листата на дълга здрава дръжка израства чадъресто съцветие от дребни червени цветчета и широко разперен околоцветник с разкошен черно-кафяв цвят, обкръжени от дълги «мустаци”. Приликата с прилеп наистина е впечатляваща! Тайнствената почти черна багра на цветовете се обяснява с нуждата на растението да привлече насекоми-опрашители, които отдават съответното внимание и на вкусните за тях «мустаци”.
Таката цъфти почти непрекъснато без ясно изразен сезон за покой. Плодовете са сочни ягоди със семена. За да поникнат, те не трябва да престояват дълго, а да се сеят веднага след узряването. По-лесният начин за размножение е чрез деление на коренището. Това става през пролетта. Коренището се освобождава от старата пръст и се разделя на части, които трябва да имат поне една вегетационна пъпка. Засаждат се в добре дренирани саксии в смес от торф и пясък.
В родината си таката расте в подножието на буйните влажни гори, където почвата е винаги леко влажна и рохкава. Висока е и въздушната влажност, поради което растението изисква подобни условия от стопаните си.
За да расте и цъфти, цветето-прилеп се нуждае от светло, но без пряко слънчево огряване място, например северен прозорец. Температурата през зимата не бива да е по-ниска от 18 градуса. През лятото се полива обилно и често се пулверизира или направо облива с топла престояла вода, а през зимата се изчаква горният почвен слой да просъхне добре. За подхранване най-добре е да се ползват торови препарати за орхидеи.
Светлина: Обилна, но без пряко слънчево огряване.
Вода: Щедро поливане и къпане пред лятото, умерена влага през зимата.
Влажност на въздуха: Високата въздушна влажност е еликсир за цветето.
Пресаждане: Всяка година през пролетта.
Подхранване: Няколко пъти през лятото .

Размножаване на овощни растения

Размножаването на овощни растения се извършва по два начин: чрез семена и по вегетативен път. При семенното размножаване при повечето случаи не може да се очаква получаването на растения със същите качества, които има майчиното. Причината за това е, че цветовете на голяма част на овощните растения се нуждаят от чуждо опрашване, за да дадат плод. Такива са всичките ябълкови, крушови, черешови, голяма част от вишневите, сливовите сортове и други. Даже и тези, на които цветовете се опрашват от собствения си прашец, като почти всички прасковени, кайсиеви, ягодови и малинови сортове, някои сливови сортове, в практиката фактически се опрашват от чужд прашец, тъй като насекомите, които главно извършват пренасянето на прашеца, кацат наред по всички сортове и по този начин извършват опрашването, а от там и оплождането с чужд прашец. Същото се отнася и до овощните видове, например ореха, които се опрашват с помощта на вятъра. Новото растение носи качествата на майката и бащата, а също така и на предшествуващите го прародители.

Сравнително по – малко отклонения от качествата на майчиния сорт при семенното размножаване дават прасковите.

Размножените чрез семена овощни растения, нормално започват да плододават по – късно.

За разлика от това, произведените от семена растения са по – жизнени, растат по – буйно, развиват по – добра коренова система и са по – дълговечни.

У нас чрез семена се размножават голяма част от подложките в разсадника. За производството на посадъчен материал, семенното размножаване се прилага само при размножаването на ореха и кестена. В селекцията при създаване на нови сортове, семенното размножаване има широко приложение, но засадени веднъж, сортовете се размножават само по вегетативен начин.

Вегетативно размножаване

Размножаването по вегетативен начин има това предимство, че качествата на сорта (майчиното растение) се запазват. При него новото растение се получава от пъпка на майчиното растение, без да се повлияе от друго растение.

Чрез вегетативно размножаване се запазват качествата на сортовете на овощните растения, които, ако се размножават чрез семенен начин, биха изчезнали. Така се запазва голямото сортово богатство. Вегетативното размножаване дава възможност ценни сортове да се размножават по целия свят, където има условия за отглеждането им.

От тук е ясно, че вегетативното размножаване има голямо значение за овощарството при производството на посадъчен материал.

Най – често практикуваните начини за вегетативно размножаване са: чрез издънки, чрез разделяне на храста, чрез загърляне, чрез хоризонтални и вертикални отводи, чрез вкореняване на връхни части, чрез ластуни, чрез резници и чрез пресаждане.

Размножаване чрез издънки: практикува се при някои сортове сливи, като например Кюстендилска синя слива, Тургун, Тетевянка и други, някои сортове вишни, главно храстовидните и други. Това е основен начин на размножаване на малините, а по някога и на френското грозде, бодливо грозде и къпини.

Този начин на размножение се основава на способността на корените, особено на тези, които се намират по – близо до повърхността на почвата, да образуват издънки. Последните се хранят първоначално от майчиното растение, а в следствие образуват корени, чрез които черпят хранителни вещества от почвата, но продължават да получават храна и от майчиното растение. Ако издънките са много, могат да изтощят майчиното растение. Оставени свободно, те буквално заплевяват цялата площ в насаждението.

За да могат издънките да се развиват добре, без да изтощават майчиното растение, част от тях, особено по – дребните, се унищожават още през лятото при обработката на почвата.

Населението в планинските райони практикува изваждането на издънките от сливите и вишните и засаждането им в нови насаждения. Тези издънки обаче не са достатъчно добър посадъчен материал, тъй като кореновата им система е слаба, стъблото е тънко а короната още не е формирана. Това налага те да бъдат отгледани първо една две години в питомник, където се дооформят, след което се засаждат на постоянно място.

Разделяне на храста: Практикува се главно при френското и бодливото грозде, когато насаждението остарее и трябва да се изкоренява. В такъв случай коренищата на остарелите храсти се разделят на няколко части, от които се създават нови насаждения.

Размножаване чрез загърляне: Практикува се в разсадниците при размножаване на вегетативни подложки, а по някога и при размножаването на лешника, френското грозде и бодливото грозде. При този начин на размножение подложките се засаждат на разстояние метър на метър или 1.5 метра между редовете и 0.60 метра между растенията в реда. От надземната част на растението се изрязва ½ до 1/3. През лятото редовно се окопават, а при засушаване се напояват. През есента се режат на 5 сантиметра над почвената повърхност. Това се извършва през първата година. През следващата година от образувалото се коренище изкарват леторасти. Покаралите леторасти, когато достигнат 10 – 15 сантиметра височина, се загърлят с влажна пръст. С нарастването на леторастите купчината на загърляне се увеличава, като достигне до 20 – 25 сантиметра от дължината на леторастите. Пръстта се поставя винаги отгоре, по средата на храста, за да се отклонят леторастите настрана. През лятото леторастите се вкореняват. Всяка есен или всяка пролет купчината се отравя и вкоренените леторасти се изрязват до основата им. Ако леторастите се отрязват през есента, оголените части от коренището се заравят с пръст за да не измръзнат през зимата. През първите 2 – 3 години се оставят по пет до осем издънки от корен, а по – нататък се стига до 15 – 20 и повече, в зависимост от силата на храста. През лятото почвата се обработва редовно. При засушаване се напоява. За да не се изтощава почвата, а от там и храстите, почвата се тори.

При лешника обикновено се налага доукореняване на издънката, което се извършва във вкоренилище.

Размножаване чрез хоризонтални отводи (положници): при този начин се използва способността на надземната част на растенията да образуват корени, след като се покрият с влажна пръст. Майчините растения се отглеждат в храстовидна форма. Радиално на храста се изкопават плитки (до 15 – 20 сантиметра) канали, в които се отвеждат подлежащите на вкореняване клончета или леторасти. Те могат да се извият в каналите, така че върховете им да са насочени пан нагоре, вън от каналите.в този случай се нарича обикновен хоризонтален отвод. От всеки летораст се получава по едно ново растение. В каналите могат да се положат и цели леторасти, без върховете им да бъдат на повърхността. Това се нарича китайски отвод. За да се закрепят леторастите за дъното на каналите, те се притискат с дървени кукички. От всяка пъпка на положения летораст се развива малко филизче. След като покарат филизчетата, канавката се изпълва с влажна пръст, а след нарастването им купчината се увеличава ката, че те да се загърлят.

През лятото почвата редовно се обработва, наторява, а при засушаване се напоява.

През есента или рано напролет каналите се отравят, положените леторасти се отрязват от майчините храсти и се нарязват според броя на новите растения, които са се получили.

Размножаването чрез хоризонтални отводи (положници) наподобява размножаването чрез загърляне. При вкореняването чрез загърляне се вкореняват основите на вертикални леторасти, затова то може да се нарече размножаване чрез вертикални отводи.

Чрез отводи се размножават лешника, бодливо грозде, къпина, къпиновидна малина, лозя, смокиня, силно растящи дюли, някои сортове ябълки, вишни, сливи и други.

Размножаване чрез връхно вкореняване: практикува се при размножаването на къпина и кипиновидна малина. При този начин на размножаване, покаралите през пролетта леторасти още същата пролет се извиват и върха заедно с листата се заравя във влажна почва. До есента върховете се вкореняват.

Размножаване чрез ластуни (пълзящи стъбла): използва се способността на ягодовото растение да дава ластуни, по чиито възли се образуват розетки от листа и корени. Вкоренените розетки се отделят от майчиното растение. Оставените на свобода ягоди, през първите две години, дават толкова много ластуни с розетки, че насаждението буквално се покрива с тях, а майчините растения се изтощават. За да се избегне това, на едно майчино растение се оставят най – много по три ластуна с по две розетки на тях. Ако има нужда от повече разсад и за да се получи повече и по – качествен разсад, без да се изтощят майчините растения, новообразуваните розетки се доотглеждат в специални лехи. Там те се пикират на разстояние 5 сантиметра в редовете и 7 – 10 между редовете. През първата седмица те се поливат всеки ден и се държат на сянка под слама или рогозки. През втората седмица поливките се разредяват и засенчването се намалява.

Ластуните се образуват след обирането на плодовете. За да се вкоренят добре, розетките се притискат с палец към почвата и се посипват с малко влажна пръст. Насажденията от които се добива разсад, трябва да се торят по – обилно.

Размножаване чрез резници: използва се способността на отделни части от някои растения да се вкореняват, след като са отделени от майчиното растение. Практикува се главно при размножаването на френско и бодливо грозде, смокиня, нара, сливата Мариана и други.

През есента след листопада се събират резници, дълги 20 – 25 сантиметра. Долните им отрези трябва да бъдат близо до пъпка. Ако в района на разсадника зимата не е студена, резника се засява още през есента, като по – голямата част от него се заравя в пръстта, а над повърхността остава само една пъпка. Ако в района зимата е студена, резниците се нареждат вертикално във влажен пясък в изба, където до пролетта отрезите им калусират. Когато времето се затопли, те се засяват във вкоренилище.

Почвата във вкоренилището трябва да се поддържа рохкава, богата на хранителни вещества и достатъчно влажна.

Освен вкореняването на зрели резници се практикува и вкореняване на зелени и коренови резници.

За ягопдоплодните, а и за голяма част от храстовидните овощни видове вегетативното размножаване е основен начин за размножаване. При дървесните овощни видове обаче основния начин е присаждането. То е също вегетативен начин на размножаване, при което новото растение се получава от срастването на части от две растения – подложка и присадник. Често подложката е получена по пътя на семенното размножаване.

Размножаване чрез присаждане: Практикува се главно при основно дървесни овощни видове след предварително подготвяне на подложките. Основава се на това, сходни растения да образуват спойка помежду си, а и на способността на растежната пъпка след присаждане да развие летораст, от който в последствие се формира надземната част на овощното дърво. При присаждане се прилагат няколко начина: 1) аблактация, или сближение; 2) присаждане на калем; 3) окулиране.

Както се вижда, при присаждането има срастване на части от две растения. Едното образува кореновата система (подложката), а по някога и ствола. Другото образува обикновено ствола (ако за последното не е използвана подложката) и короната на растението. То е присадника. Когато се присажда на пъпка (окулиране), от присадника се вземат отделни пъпки (очи). Когато се присажда на калем, от присадника се вземат части с по 2 – 3 пъпки (калеми). В практиката, често целия летораст, който е отрязан, за да се вземат от него пъпки или калеми се нарича калем.

При присаждането трябва предварително да се приготвят остри овощарски ножчета, белгии, гладилки, овощарски ножици и рафии, а специално за присаждането на калем – и овощарска замазка. Когато се облагородяват възрастни дървета, необходими са още – трион, овощарски секирчета и косери. Освен това са нужни и меки памучни кърпи за изтриване на инструмента и зебло за увиване на калемите.

С овощарското ножче се отрязва пъпката и се прави нарез на подложката. Белгията и гладилката (кожен каиш) се използват за наостряне на ножчетата и косерите. С косера се премахват излишните клончета и се изглажда отреза при присаждането на калем. Ножиците служат за премахване на някои клонки или за по – груби отрези, които се изглаждат с косера. Триончето се използва за отрязване на дебели клони при присаждането на възрастни дървета. Отрезите също се заглаждат с косерите. Секирчетата служат при присаждането на разцеп. С овощарската мазилка се замазват раните получени при присаждането на калем. Меките памучни кърпи служат за почистване на ножчетата, а зеблото – за обвиване на калемите. С рафията се превързва след присаждането (в съвременното овощарство се използват еластични силиконови или найлонови лентички с различна широчина и дължина).

Аблактация: В производствената практика този начин се прилага изключително рядко, но в овощарството има значение при селекцията за предварително вегетативно сближаване. Две млади растения, които са засадени близо едно до друго, или два летораста от възрастно растение се допират. На мястото на допиране, кората заедно с тънка част от дървесината се одялква с остро ножче – по възможност на по – голямо протежение. Частите на двете растения, на които е отрязана част от кората и дървесината, се допират така, че да се покрият напълно. При превързването се внимава рафията да покрие всички прерези, за да не се даде възможност за изпарение. Превързването трябва да бъде стегнато, за да не се получи разместване от вятъра. Двете растения получават сокове първоначално всяко от корените си. Постепенно те се срастват и соковете от едното растение започват да преминават в другото растение и обратно. Обикновено след една година срастването е станало, едното растение се отрязва и сближената му част остава на другото растение.

Присаждане на калем: При този начин на присаждане, върху подложката се присажда цяла част от присадника, обикновено с три пъпки. За присадници се вземат добре развити, узрели и здрави леторасти с напълно оформени растежни пъпки.

По важните начини за пресаждане на калем са следните:

Присаждане чрез копулация: Практикува се когато подложката и калема имат приблизително еднаква дебелина.

На горния край на подложката и на долния край на калема се правят еднакво дълги и еднакво коси отрези с дължина поне 2.5 сантиметра. Колкото отрезите са по – дълги, толкова повърхността на сближаване е по – голяма, а прихващането – по – сигурно. Отрезите се долепват и превързват с рафия. Присаденото място и горния отрез на калема се замазват плътно с овощарска замазка1.

Вместо обикновена копулация, каквато е описаната, се работи и с подобрена или английска копулация. При нея след като се направят отрезите, на горната им третина се зарязват езичета и калема и подложката се долепят така, че езичетата да се затегнат като зъбци. При подобрената копулация прилепването е много по – плътно и много по – стабилно.

Присаждане на разцеп: Прилага се когато подложката е значително по — дебела от калема, но не по – дебела от 5 сантиметра при мястото на присаждането. Подложката се отрязва перпендикулярно на надлъжната ос, а при вертикално разположените клони – слабо наклонено, за да не се застоява дъждовна вода. Отреза се изглажда много добре с помощта на косер. С помощта на овощарско ножче или секирче подложката се разцепва слабо и в разцепа се поставя калема, който предварително е изрязан като клин, с два еднакво дълбоки и срещуположни отреза. Калема се поставя така, че външната страна на изрязаната част да съвпада с кората на подложката.

След поставянето калема се превързва с рафия и всички открити части от отрезите (рани) се замазват с овощарска замазка.

Присаждане на «кози крак”: Този начин се усвоява по – трудно, но след усвояването му е лек за работа и е един от най – сигурните. При него подложката също трябва да бъде по – дебела от калема. Подложката се отрязва перпендикулярно на надлъжната им ос и отреза се изглажда с остро ножче или косер. От едната страна с върха на ножчето на подложката се прави вряз със заострен край – две стени и остро дъно, който започва два сантиметра от напречния отрез и завършва вече разширен на самия отрез. Калема се задялва от двете страни така, че като се постави, да запълни вряза и кората му да съвпадне с тази на подложката. Завързва се с рафия и се замазва с овощарска замазка.

Присаждане на седло: Практикува се когато подложката е по – дебела от присадника.

Подложката се прерязва по същия начин, както когато се присажда на «кози крак”. От едната страна се отдялва ивица от кората на подложката заедно с малко дървесина. Одялването започва на около 2 – 3 сантиметра под отреза. Калема се изрязва на около една трета и се заостря само от едната страна. Отрезите на подложката и калема се долепят така, че зарязаната част да «възседне” подложката. Завързва се и се замазва с овощарска замазка.

Присаждане на страничен зарез: това е най – бързия и най – удобния начин за присаждане на калем. Подложката се зарязва от едната страна косо на дължината й. Отрязва се калем с две пъпки и се одялва като клин, но малко косо. Клина се втиква в зарязаната част, превързва се и се замазва с овощарска замазка.

Този начин се прилага най – често в разсадниците за присаждането на подложки, при които присаждането на пъпка е било несполучливо.

Присаждане под кора: Практикува се когато подложката е по – дебела от присадника и сокодвижението вече е започнало. Подложката се отрязва както при случаите «кози крак” и на «седло”, а калема се отрязва както при присаждане на седло. Кората на подложката се разрязва и калема се втиква под нея. Когото калема е тънък, той може да се втикне под кората, без тя да се разцепва. Завързва се и се замазва с овощарска замазка.

По описаните начини на калем се присаждат и възрастни овощни дървета. При тях присаждането се извършва в короната.

За да се получи добър резултат при присаждането на калем, трябва да се съблюдават някои правила:

1. Присаждането да става по възможност по – рано, преди започването на сокодвижението. Най – добре е това да се извърши през февруари или най – късно през първата половина на март. Само присаждането под кора се извършва в началото на сокодвижението.

2. Кората на подложката да бъде гладка поне на десет сантиметра под отреза.

3. Когато кората на подложката не може да съвпадне с кората на калема и от двете страни, което често се случва, това да стане поне от едната страна.

4. По възможност най – долната пъпка на калема да попадне под отреза на подложката. Това се прави с цел, ако след прихващане калема се счупи, дръвчето да се формира от най – долния летораст.

5. Да не се привързва с рафия плътно, а навивките им да бъдат разделени така, че замазката да се залепи не за рафията, а за подложката с калема.

6. Със замазка се покрива всички рани – горния отрез на калема, открития отрез на подложката и мястото на допиране на подложката с калема.

7. Да се поддържа голяма чистота и да се работи с остри инструменти.

8. Да се осигурят подходящи калеми, събрани от дървета с пълна почивка и добре съхранени до момента на присаждането.

Присаждане на пъпка (окулиране): При окулирането има четири момента: 1) направата на Т-образен нарез на кората на подложката; 2) изрязване на пъпката от калема; 3) поставяне на пъпката в Т-образния нарез; 4) превързване с рафия.

Самата работа се състои в следното. С остро овощарско ножче, на 5 – 6 сантиметра над повърхността на почвата на подложката се прави Т-образен нарез на кората. Най – добре е хоризонталния нарез на Т-образния нарез да бъде във вид на дъгичка, така, че при превързването с рафията, тя да не попадне вътре в нареза и да прекъсне движението на соковете. Трябва да се внимава да се пререже само кората, без да се засяга дървесината. С езика на ножчето, или ако се работи с лозарско ножче, с обратната страна на резеца кората се отделя леко от дървесината. След това се отрязва щитче с пъпка от калема. Ножчето се хваща с дясната ръка, и то само с четирите пръста, а палеца остава свободен. Резеца на ножчето се забива леко на 1 – 1.6 сантиметра под пъпката, а палеца се поставя непосредствено под нея. Резеца се тегли по посока на ръката и нагоре. Непосредствено под пъпката положението на резеца се изменя, като се прави слабо продълбочаване в калема. От там положението на резеца е такова, че да може на 0.5 до 1 сантиметър над пъпката да излезе на повърхността. При преминаването на резеца под пъпката положението на палеца се изменя, като се придвижва нагоре и подпира самата пъпка. Когато ножчето се извади на повърхността, пъпката остава притисната между палеца и резеца.

Щитчето с пъпката се поставя в разцепа под кората на подложката. За тази чел с езичето на ножчето се отварят горните върхове на кората на разреза, пъхва се долния край на щитчето и когато се натиска надолу, то се плъзга докато влезе цялото. Ако горния край на щитчето не влезе в разреза, с резеца на ножчето се отрязва хоризонтално така, че той да остава допрян с кората на подложката от хоризонталната част на разреза. След това се връзва с рафия. Тя трябва да се увие веднъж под пъпката и след това непосредствено над нея. С това пъпката се прикрепя здраво и след това с плътно навиване на рафията се покрива целия разрез от горе до долу, като отвън остава само пъпката и листната дръжка.

Пъпката трябва да се вади с по – голямо щитче, но със съвършено малко дървесина. При костилковите, особено при кайсията и ореха, щитчето се изважда без дървесина. За целта калемите трябва да бъдат в сокодвижение. С върха на ножчето се очертава щитчето около пъпката. Д десния палец пъпката се натиска отстрани и ако се извади и в нея остане само шипчето от дървесината, тя е извадена правилно и може да се употреби за присаждане. Ако шипчето остане на калема, ваденето не е сполучливо и трябва да се вземе друга пъпка. Пъпка без дървесина може да се вади и като се прави от обратната страна на пъпката около 1.5 сантиметра кос отрез на калема, така че пъпката да остане на средата на отреза. Над пъпката на около 0.5 сантиметра кората се отрязва, за да се прекъсне връзката и с останалата кора нагоре по калема. Пак с десния палец се натиска отстрани и ако се отдели със шипчето, значи е извадена правилно.

При присаждането на ореха обикновено с ножче с два резеца, успоредни един на друг, се отрязва пръстен от кората на подложката и на калема. Премахва се кората от пръстена на подложката, изважда се пръстена с кората и пъпката от калема и се поставя на оголеното място на пръстеновидния нарез на подложката. За да не остане шипчето на калема, а да се отдели заедно с поясчето, то се отрязва със специално извито ножче. По нататък връзването е както при обикновеното окулиране.

Вместо да се изрязва цяло поясче, напоследък при ореха се практикува присаждането на прозорче. При този начин както от подложката, така и от калема се изваждат еднакви квадратчета от кората. Квадратчето от присадника (калема) трябва да бъде с пъпка. От него на едната страна се премахва ивичка, широка около един милиметър, за да може като се постави в празното квадратче на подложката (прозорчето), от двете страни да остане по малко празно място, а не да прилепва плътно. След това се превързва с рафия. По този начин се оставя достатъчно свободно място за образуване на калус и се избягва засъхването на пъпката, което обикновено започва в краищата на квадратчето.

При присаждането на пъпка е необходимо да се спазват следните правила:

1. Да се работи с много остро ножче и при абсолютна чистота. Затова всеки присаждач носи със себе си гладилка, а на лявата си ръка превързва памучна кърпа, с която да избърсва ножчето.

2. Да се работи бързо, за да не потъмнеят прорезите.

3. Присаждането да се извършва през хладните часове на деня.

4. при окулирането пъпките да се поставят от към страната на реда, а не от към междуредието. Когато не се спазва това, младите леторасти израстват от към междуредието и при работа с окопвачка се чупят много лесно.

Две седмици след присаждането листните дръжки на прихванатите пъпки са паднали или падат при леко побутване с ръка. Ако дръжката засъхва и се държи здраво, това показва, че прихващането не е станало.

Подложките с не прихванати пъпки се присаждат още един път със същите сортове.

Често до есента подложките надебеляват, в резултат на което рафията се врязва и може да компрометира резултатите от присаждането. Ето защо, когато се получи врязване на рафията, тя трябва да се развърже и отново да се направи, вече не така стегната превръзка. Когато рафията се е врязала много силно, развързването е невъзможно. В такъв случай с върха на ножчето тя се прерязва напълно от обратната страна на пъпката.

Някои овощни видове, като например кайсията и черешата, дават слаб процент на прихващане. В някои наши разсадници е въведено присаждането на такива видове с две пъпки, като втората се поставя малко по – нагоре от първата на срещуположната страна. Така процента на прихващане е по – голям.

Според това, дали окулираните пъпки се развиват още същата година, или тогава става само спойката, а пъпката се развива чак на следващата година, има присаждане на будна и на спяща пъпка. Окулирането на будна пъпка се извършва, когато започне сокодвижението през пролетта. За целта се използват предварително събрани и съхранени през зимата калеми. С прясно отрязани калеми се пресажда на будна пъпка през юни и началото на юли. При този начин има голяма опасност покаралите леторасти да не узреят и през зимата да измръзнат. Присаждането на спяща пъпка става през втората половина на лятото и в началото на есента. Този е най – масовия начин за присаждане.

Присаждане на маса: За нашите условия почти не се прилага. Практикува се повече в по – северните и по – студените страни. За целта се използват прераснали подложки, които се изваждат от семенилището или маточника и през зимата се съхраняват в пясък. През зимата тези подложки се пресаждат в кореновата шийка на калем, по някой от описаните вече начини, предимно чрез копулация и до пролетта се държат в хладно помещение, като се нареждат във влажен пясък. През пролетта така облагородените овошки се засяват в питомника, където се торят, напояват и обработват, докато се вкоренят и станат годни за продажба овощен посадъчен материал.

Междинно пресаждане: Често се случва между подложката и присадниците от някои сортове да няма сродство. Това се среща най – често при присаждане на крушови сортове върху дюлева подложка. Така сорта Клементинка не дава добро срастване с дюлята. Също и сорта Жълт Белфльор дава късно проявена несъвместимост с вегетативната подложка ЕМ тип IV. В такъв случай се налага междинно присаждане, тоест присаждане първо на сорт, който дава добра спойка с подложката и върху него вече се присажда истинския сорт. Така при дюлевите подложки, за междинник се използват сортовете Попска круша, Дилова масловка и други.

Междинното присаждане се практикува и когато културния сорт не дава здраво или не прави право стъбло, като например сорта Попска круша, който в питомника се изкривява много силно. Тогава за образуването на стъблото се използват сортовете Киферка, Ранна Голинска и други.

* овощарската замазка се приготвя от един килограм смола (чамсакъз), 200 грама топена лойм и една шепа растителна пепел, поставя се в съд, загрява се и разтопената смес се разбърква добре, докато стане еднородна маса. След това се сваля от огъня и след като истине малко й се добавя на порции спирт за горене при непрекъснато бъркане. Замазката трябва да бъде като маджун гъста и твърда

Фотогалерея

Цветки его на коротких цветоножках, собраны в зонтиковидное или чашевидное соцветие, обоеполые, окрашены в фиолетово-коричневый цвет, окружены покрывалом. Цветет в июне — августе

У всех видов плод – ягода, за исключением такки подорожниковой, у которой он — коробочка. Плод содержит многочисленные коричневые и темно-коричневые семена длиной около 5 мм.

К популярным видам относятся:

About the author

Добавить комментарий

Ваш адрес email не будет опубликован. Обязательные поля помечены *